15 апр. 2009 г., 09:51

Епитафия на любовта

1.3K 0 15

 

  Линията

   на Съдбата,

   която ни разделя,

   като огледало

   отразява думите,

   обратно връща моите.

   Любовта ми

   разтваря се в мъглата

   на нямото ти безразличие.

   Сърцето

   забавя своя ритъм

   и някой ден, когато спре,

   последният

   му удар ще крещи

   je t'aime във тишината.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Благодаря Радвам се на всяка наша среща, но и тук дойде време за раздяла...
    Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
    И ... до следващи срещи.
  • радвам се, че си тук, Аластор с красивта си поезия.
  • Човек (Анна Станоева)- Голямо доверие ми оказвате
    Благодаря.
    Поздрави!
  • Не ми се вярва, но времето ще покаже Успех!
  • Благодаря, Анна! А като видях отбора, май ще стоя при резрвите поне докато вляза във "форма".

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...