Линията
на Съдбата,
която ни разделя,
като огледало
отразява думите,
обратно връща моите.
Любовта ми
разтваря се в мъглата
на нямото ти безразличие.
Сърцето
забавя своя ритъм
и някой ден, когато спре,
последният
му удар ще крещи
je t'aime във тишината.
© Аластор All rights reserved.
Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
И ... до следващи срещи.