Alastor (Аластор)
7 101

Apr 15, 2009, 9:51 AM

Епитафия на любовта

Poetry » Blank verse

1.3K 0 15

Линията

на Съдбата,

която ни разделя,

като огледало

отразява думите,

обратно връща моите.

Любовта ми

разтваря се в мъглата

на нямото ти безразличие.

Сърцето

забавя своя ритъм

и някой ден, когато спре,

последният

му удар ще крещи

je t'aime във тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alastor (Аластор)

mariniki (Магдалена Костадинова) - Благодаря Радвам се на всяка наша среща, но и тук дойде време за раздяла...
Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
И ... до следващи срещи.

2009-05-08T23:39:33+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

радвам се, че си тук, Аластор с красивта си поезия.

2009-05-01T08:52:04+03:00
Alastor (Аластор)

Човек (Анна Станоева)- Голямо доверие ми оказвате
Благодаря.
Поздрави!

2009-04-26T18:59:54+03:00
Човек (Анна Станоева)

Не ми се вярва, но времето ще покаже Успех!

2009-04-26T10:27:54+03:00
Alastor (Аластор)

Благодаря, Анна! А като видях отбора, май ще стоя при резрвите поне докато вляза във "форма".

2009-04-25T00:22:17+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0