Apr 15, 2009, 9:51 AM

Епитафия на любовта

1.3K 0 15

 

  Линията

   на Съдбата,

   която ни разделя,

   като огледало

   отразява думите,

   обратно връща моите.

   Любовта ми

   разтваря се в мъглата

   на нямото ти безразличие.

   Сърцето

   забавя своя ритъм

   и някой ден, когато спре,

   последният

   му удар ще крещи

   je t'aime във тишината.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Благодаря Радвам се на всяка наша среща, но и тук дойде време за раздяла...
    Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
    И ... до следващи срещи.
  • радвам се, че си тук, Аластор с красивта си поезия.
  • Човек (Анна Станоева)- Голямо доверие ми оказвате
    Благодаря.
    Поздрави!
  • Не ми се вярва, но времето ще покаже Успех!
  • Благодаря, Анна! А като видях отбора, май ще стоя при резрвите поне докато вляза във "форма".

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...