15.04.2009 г., 9:51

Епитафия на любовта

1.3K 0 15

 

  Линията

   на Съдбата,

   която ни разделя,

   като огледало

   отразява думите,

   обратно връща моите.

   Любовта ми

   разтваря се в мъглата

   на нямото ти безразличие.

   Сърцето

   забавя своя ритъм

   и някой ден, когато спре,

   последният

   му удар ще крещи

   je t'aime във тишината.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Благодаря Радвам се на всяка наша среща, но и тук дойде време за раздяла...
    Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
    И ... до следващи срещи.
  • радвам се, че си тук, Аластор с красивта си поезия.
  • Човек (Анна Станоева)- Голямо доверие ми оказвате
    Благодаря.
    Поздрави!
  • Не ми се вярва, но времето ще покаже Успех!
  • Благодаря, Анна! А като видях отбора, май ще стоя при резрвите поне докато вляза във "форма".

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...