15.04.2009 г., 9:51

Епитафия на любовта

1.3K 0 15

 

  Линията

   на Съдбата,

   която ни разделя,

   като огледало

   отразява думите,

   обратно връща моите.

   Любовта ми

   разтваря се в мъглата

   на нямото ти безразличие.

   Сърцето

   забавя своя ритъм

   и някой ден, когато спре,

   последният

   му удар ще крещи

   je t'aime във тишината.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Благодаря Радвам се на всяка наша среща, но и тук дойде време за раздяла...
    Поне видя най-новите ми стихове. Няма да ги публикувам другаде.
    И ... до следващи срещи.
  • радвам се, че си тук, Аластор с красивта си поезия.
  • Човек (Анна Станоева)- Голямо доверие ми оказвате
    Благодаря.
    Поздрави!
  • Не ми се вярва, но времето ще покаже Успех!
  • Благодаря, Анна! А като видях отбора, май ще стоя при резрвите поне докато вляза във "форма".

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...