27 нояб. 2019 г., 16:41  

Епохата Дай

923 0 0

Вкъщи и на пътя всеки казва:"Дай!".

Мойта пак се мръщи:"Дай пари и трай!",

а синът с походка лека отдалеч говори:

"Двайсетачка дай за дискотека!".

И комшията отсреща:"Дай отверка, моля!".

Дай цигара, дай запалка!

Дай да бутнем, дай да дръпнем!

Дай напред, дай назад!

Дай отгоре, дай отдолу!

Дай ми туй, дай онуй!

Дай и дай и дай...!

Само, само:"Дай!".

Ех, мечтая си веднъж

да ми каже някой:"Дръж!".

Но не ще да има край,

днес епоха е на Дай!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...