25 февр. 2015 г., 23:37
Еротично видение
1143
0
0
От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала,
шия като на жираф,
мен съдбата бе избрала
да целувам този крак.
Нежен поглед и намижка
ми сърцето разтуптя,
с припълзявки и залежки
вече беше моя тя...
Срам до кокал ме изгаря
щом се сетя - ех съдба,
беше някакво магаре
и мъжкарче при това.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
3415
1
5
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
