25.02.2015 г., 23:37 ч.

Еротично видение 

  Поезия
1140 0 0

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала,
шия като на жираф,
мен съдбата бе избрала
да целувам този крак.
Нежен поглед и намижка
ми сърцето разтуптя,
с припълзявки и залежки
вече беше моя тя...
Срам до кокал ме изгаря
щом се сетя - ех съдба,
беше някакво магаре
и мъжкарче при това.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Текста е на нашият съфорумник Валентин Йорданов
Музика и аранжимент- Иван Неделчев
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов
  3411 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??