От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала,
шия като на жираф,
мен съдбата бе избрала
да целувам този крак.
Нежен поглед и намижка
ми сърцето разтуптя,
с припълзявки и залежки
вече беше моя тя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация