Feb 25, 2015, 11:37 PM

Еротично видение 

  Poetry
1141 0 0

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала,
шия като на жираф,
мен съдбата бе избрала
да целувам този крак.
Нежен поглед и намижка
ми сърцето разтуптя,
с припълзявки и залежки
вече беше моя тя...
Срам до кокал ме изгаря
щом се сетя - ех съдба,
беше някакво магаре
и мъжкарче при това.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Текста е на нашият съфорумник Валентин Йорданов
Музика и аранжимент- Иван Неделчев
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов
  3411 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??