Есен
Ще се опитам с малко рими
да ти опиша есента.
И ако сбъркам, разбери ме -
това е есенна нега.
Морето синкаво почива
от гражданите на света,
а пясъкът лениво сбира
последна лятна топлина.
Скалите някак си красиви -
със твърди каменни лица,
посрещат ветрове игриви,
донасящи студенина.
Дърветата последен грим си слагат
във всевъзможни цветове,
макар да знаят - свърши лятото
и идват зимни снегове.
Самотник замечтано гледа,
припомняйки си песента
за този бряг, на който времето
рисува с пръсти есента.
Градът е пуст - театър празен,
след представление на похотта,
зад своите завеси пази
сценарий стар за лудостта.
Така, приятелю на римата,
за мен изглежда есента -
онази, при която винаги
ще се завръщам на брега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Петков Все права защищены
