10 мар. 2015 г., 21:58

Есен...

528 0 2

 

 

Есен...

 

Над тъжната земя

се рано свечерява...

Животът занемя

без птичата гълчава...

 

И дрипави мъгли

из пътищата просят...

„Какво не сме могли

да свършим?”- е въпросът...

 

А отговорът сам

се блъска из мъглата.

Но аз поне, не знам

за път към него кратък...

 

И в късия си ден

изместваме в нощите

животът си... Освен

разгула на мечтите...

 

... „Да бъдем или не!...”-

е все така дилема...

 

... Но за сега поне,

това е друга тема...

 

14.09.2013.

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Философски поглед към Есента, поднесен в изящна поетична форма...
  • Mммм..., прекрасно - по хамлетовски..., изключително силно и семпло педставена Есен, чрез прекрасното изкуство - поезия...!!!
    А отговорът сам
    се блъска из мъглата.
    Но аз поне, не знам
    за път към него кратък...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...