10 mar 2015, 21:58

Есен...

529 0 2

 

 

Есен...

 

Над тъжната земя

се рано свечерява...

Животът занемя

без птичата гълчава...

 

И дрипави мъгли

из пътищата просят...

„Какво не сме могли

да свършим?”- е въпросът...

 

А отговорът сам

се блъска из мъглата.

Но аз поне, не знам

за път към него кратък...

 

И в късия си ден

изместваме в нощите

животът си... Освен

разгула на мечтите...

 

... „Да бъдем или не!...”-

е все така дилема...

 

... Но за сега поне,

това е друга тема...

 

14.09.2013.

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Философски поглед към Есента, поднесен в изящна поетична форма...
  • Mммм..., прекрасно - по хамлетовски..., изключително силно и семпло педставена Есен, чрез прекрасното изкуство - поезия...!!!
    А отговорът сам
    се блъска из мъглата.
    Но аз поне, не знам
    за път към него кратък...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...