jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

Mar 10, 2015, 9:58 PM

Есен...

Poetry » Philosophical

527 0 2

Есен...

Над тъжната земя

се рано свечерява...

Животът занемя

без птичата гълчава...

И дрипави мъгли

из пътищата просят...

„Какво не сме могли

да свършим?”- е въпросът...

А отговорът сам

се блъска из мъглата.

Но аз поне, не знам

за път към него кратък...

И в късия си ден

изместваме в нощите

животът си... Освен

разгула на мечтите...

... „Да бъдем или не!...”-

е все така дилема...

... Но за сега поне,

това е друга тема...

14.09.2013.

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Философски поглед към Есента, поднесен в изящна поетична форма...

2015-03-11T00:57:26+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Mммм..., прекрасно - по хамлетовски..., изключително силно и семпло педставена Есен, чрез прекрасното изкуство - поезия...!!!
А отговорът сам
се блъска из мъглата.
Но аз поне, не знам
за път към него кратък...

2015-03-10T22:21:54+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0