Топъл вятър се е сгушил тайно в косите ми,
тъмен залез гори ярко в очите ми,
пред лицето ми плуват пухкави облаци
и място си търсят в мойте зеници.
С тънък плат, изтъкан от жълт листопад,
изграден е за душата ми светъл палат.
А мъглата, покрила ме с бяла пелена
ме отвежда далече напред към дома.
Дъжд чертае пред мен дългия път,
а дъгата след него води денят.
Нежно слънце изгрява в моето сърце
и в очите ми блесва твоето лице.