Топъл вятър се е сгушил тайно в  косите ми,

тъмен залез гори  ярко в  очите ми,

пред лицето ми плуват пухкави облаци

и място си търсят в мойте зеници.

С тънък плат, изтъкан от жълт листопад,

изграден е за душата ми светъл палат.

А мъглата, покрила ме с бяла пелена

ме отвежда далече напред към дома.

Дъжд чертае пред мен дългия път,

а дъгата след него води денят.

Нежно слънце изгрява в моето сърце

и в очите ми блесва твоето лице.