Топъл вятър се е сгушил тайно в косите ми,
тъмен залез гори ярко в очите ми,
пред лицето ми плуват пухкави облаци
и място си търсят в мойте зеници.
С тънък плат, изтъкан от жълт листопад,
изграден е за душата ми светъл палат.
А мъглата, покрила ме с бяла пелена
ме отвежда далече напред към дома.
Дъжд чертае пред мен дългия път,
а дъгата след него води денят.
Нежно слънце изгрява в моето сърце
и в очите ми блесва твоето лице.
© Зл Павлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
