27 июл. 2017 г., 11:10

Есен

627 1 0

Липсва ми жълтата есен и
топлият цвят на узрелите кестени,
които са покрили уморената от лято земя с кафяво килимче.

 

Липсва ми преходът 
топло - студено,
в него има толкова желания
и това есенно жълто,
дето го няма в палитрата на другите сезони.

 

Есента е сезонът, през който се раждам

и е само веднъж.


Тя носи прохлада и равносметка
какво сме стопили
и какво сме спечелили през горещия водовъртеж на юни юли и август.

 

Есента носи покой и дърпа зимата с всичките и прегръдки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...