Jul 27, 2017, 11:10 AM

Есен

631 1 0

Липсва ми жълтата есен и
топлият цвят на узрелите кестени,
които са покрили уморената от лято земя с кафяво килимче.

 

Липсва ми преходът 
топло - студено,
в него има толкова желания
и това есенно жълто,
дето го няма в палитрата на другите сезони.

 

Есента е сезонът, през който се раждам

и е само веднъж.


Тя носи прохлада и равносметка
какво сме стопили
и какво сме спечелили през горещия водовъртеж на юни юли и август.

 

Есента носи покой и дърпа зимата с всичките и прегръдки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...