Навярно
ти е много тежко
от мен
да чуваш думи...
и стонове горещи...
откъснати,
без рими...
Такава е душата ми -
от студ прецизен наранена ...
Такова е сърцето ми-
разкъсано по спешност...
Духът ми се прибра,
попил от
локвичките тъжност...
и есенно листо
прошепва
тихичка надежда ...
Прегърнал си съня -
от който
толкоз
често
бягам...
© ДМ Все права защищены