Oct 19, 2016, 9:18 PM

Есен

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Навярно

ти е много тежко

от мен

да чуваш думи...

и стонове горещи...

откъснати,

без рими...

Такава е душата ми -

от студ прецизен наранена ...

Такова е сърцето ми-

разкъсано по спешност...

Духът ми се прибра, 

попил от

локвичките тъжност...

и есенно листо

прошепва

тихичка надежда ...

 

Прегърнал си съня - 

от който 

толкоз

често

бягам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...