Oct 19, 2016, 9:18 PM

Есен

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Навярно

ти е много тежко

от мен

да чуваш думи...

и стонове горещи...

откъснати,

без рими...

Такава е душата ми -

от студ прецизен наранена ...

Такова е сърцето ми-

разкъсано по спешност...

Духът ми се прибра, 

попил от

локвичките тъжност...

и есенно листо

прошепва

тихичка надежда ...

 

Прегърнал си съня - 

от който 

толкоз

често

бягам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...