19.10.2016 г., 21:18

Есен

1.1K 0 0

Навярно

ти е много тежко

от мен

да чуваш думи...

и стонове горещи...

откъснати,

без рими...

Такава е душата ми -

от студ прецизен наранена ...

Такова е сърцето ми-

разкъсано по спешност...

Духът ми се прибра, 

попил от

локвичките тъжност...

и есенно листо

прошепва

тихичка надежда ...

 

Прегърнал си съня - 

от който 

толкоз

често

бягам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...