Есен

26 окт. 2005 г., 00:37

Поэзия

840 0 2

                Есен е.А нейде в простора
                кротко лежи сладка умора.
                Упоявате с мириса на дюли
                с пърхането на отлитащи крила,
                 а малгични оранжево-червени цветове
                 плъзгат огнените си езици към поляни и дървета.

                 Цялата земя пламва във веселия ритъм на отмиращото лято
                  отлита и последното птиче ято.
                  И тогаз пристига носена от вътровете, царица с пищна премяна
                   - усмихната, благородна, засмяна,
                   реколта богата да раздаде
                    на неуморните селски ръце.

                    Да напълни хамбарите със злато,
                    дарява всеки тродовак пребогато
                    - царица, благосклонна и щедра,
                     на устните й трепти усмивка, лъчезарна и ведра
                     пред поредната сковаваща зима.
                     Но страшно няма, щом реколта изобилна има
                     Ще изкара народът без мор и без глад.
                      Ще се радва на първият сняг....

Есен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения