Есен
Есен е.А нейде в простора
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове
плъзгат огнените си езици към поляни и дървета.
Цялата земя пламва във веселия ритъм на отмиращото лято
отлита и последното птиче ято.
И тогаз пристига носена от вътровете, царица с пищна премяна
- усмихната, благородна, засмяна,
реколта богата да раздаде
на неуморните селски ръце.
Да напълни хамбарите със злато,
дарява всеки тродовак пребогато
- царица, благосклонна и щедра,
на устните й трепти усмивка, лъчезарна и ведра
пред поредната сковаваща зима.
Но страшно няма, щом реколта изобилна има
Ще изкара народът без мор и без глад.
Ще се радва на първият сняг....
А беше есен..уж..