26 oct 2005, 0:37

Есен

  Poesía
1K 0 2
    


                Есен е.А нейде в простора
                кротко лежи сладка умора.
                Упоявате с мириса на дюли
                с пърхането на отлитащи крила,
                 а малгични оранжево-червени цветове
                 плъзгат огнените си езици към поляни и дървета.
 
                 Цялата земя пламва във веселия ритъм на отмиращото лято
                  отлита и последното птиче ято.
                  И тогаз пристига носена от вътровете, царица с пищна премяна
                   - усмихната, благородна, засмяна,
                   реколта богата да раздаде
                    на неуморните селски ръце.

                    Да напълни хамбарите със злато,
                    дарява всеки тродовак пребогато
                    - царица, благосклонна и щедра,
                     на устните й трепти усмивка, лъчезарна и ведра
                     пред поредната сковаваща зима.
                     Но страшно няма, щом реколта изобилна има
                     Ще изкара народът без мор и без глад.
                      Ще се радва на първият сняг....      
                                                                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...