ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
14 июн. 2009 г., 19:33

Есен 

  Поэзия » Другая
622 0 9

Тази есен жълтееше тихо

и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.

Парапета на двора кристалчета скриха

и се плисна конякът във стария скрин.

 

Съживи се уютът на тихата  къща,

а камината сякаш сама разгоря.

Невъзможоно е, зная, при мен да се върнеш,

но и там да останеш – не ще си сама!

 

Ще ме видиш в луната, която наднича.

Във звездите искрящи, във сухия лед.

В огледалото прашно със образ различен

ще откриеш, че скрил съм се някъде в теб.

 

Тази есен на сняг заприлича

и прозорецът в хола покри се с цветя.

Аз до теб съм. Невидим. И пак те обичам!

Виж камината – сякаш сама разгоря...

                   

      

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??