ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
14.06.2009 г., 19:33 ч.

Есен 

  Поезия » Друга
655 0 9

Тази есен жълтееше тихо

и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.

Парапета на двора кристалчета скриха

и се плисна конякът във стария скрин.

 

Съживи се уютът на тихата  къща,

а камината сякаш сама разгоря.

Невъзможоно е, зная, при мен да се върнеш,

но и там да останеш – не ще си сама!

 

Ще ме видиш в луната, която наднича.

Във звездите искрящи, във сухия лед.

В огледалото прашно със образ различен

ще откриеш, че скрил съм се някъде в теб.

 

Тази есен на сняг заприлича

и прозорецът в хола покри се с цветя.

Аз до теб съм. Невидим. И пак те обичам!

Виж камината – сякаш сама разгоря...

                   

      

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??