ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Jun 14, 2009, 7:33 PM

Есен 

  Poetry » Other
654 0 9

Тази есен жълтееше тихо

и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.

Парапета на двора кристалчета скриха

и се плисна конякът във стария скрин.

 

Съживи се уютът на тихата  къща,

а камината сякаш сама разгоря.

Невъзможоно е, зная, при мен да се върнеш,

но и там да останеш – не ще си сама!

 

Ще ме видиш в луната, която наднича.

Във звездите искрящи, във сухия лед.

В огледалото прашно със образ различен

ще откриеш, че скрил съм се някъде в теб.

 

Тази есен на сняг заприлича

и прозорецът в хола покри се с цветя.

Аз до теб съм. Невидим. И пак те обичам!

Виж камината – сякаш сама разгоря...

                   

      

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??