9 окт. 2019 г., 00:02

Есен е...небето плаче

542 0 2

 

Есен е... Небето плаче? Защо ли?

Аз си знам... не задавам никакви въпроси

защото отговора е болезнено голям.

Не стиска ми  да си призная!

Че потънал съм във самота...

опитвам се да се усмихвам, макар

да плача в самота. Грехове във времето

съм трупал... И прошка искал съм за кой ли път.

Наистината съм разчитал, но лъгал съм

и мамил собствената кръв. Вярващ съм...

и моля се на Бога - дано прости ми дързоста,

да си призная, че не мога да живея в самота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самота?Нима не е най голямото наказание,Приятелю.Но и от нея има изход.Зависи от волята и вярата.
  • Благодаря,Марианка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...