Есен е... Небето плаче? Защо ли?
Аз си знам... не задавам никакви въпроси
защото отговора е болезнено голям.
Не стиска ми да си призная!
Че потънал съм във самота...
опитвам се да се усмихвам, макар
да плача в самота. Грехове във времето
съм трупал... И прошка искал съм за кой ли път.
Наистината съм разчитал, но лъгал съм
и мамил собствената кръв. Вярващ съм...
и моля се на Бога - дано прости ми дързоста,
да си призная, че не мога да живея в самота.