Есен е...небето плаче

Poetry

539 0 2

Есен е... Небето плаче? Защо ли?

Аз си знам... не задавам никакви въпроси

защото отговора е болезнено голям.

Не стиска ми да си призная!

Че потънал съм във самота...

опитвам се да се усмихвам, макар

да плача в самота. Грехове във времето

съм трупал... И прошка искал съм за кой ли път.

Наистината съм разчитал, но лъгал съм

и мамил собствената кръв. Вярващ съм...

и моля се на Бога - дано прости ми дързоста,

да си призная, че не мога да живея в самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Самота?Нима не е най голямото наказание,Приятелю.Но и от нея има изход.Зависи от волята и вярата.

2019-10-11T20:32:09+03:00
aap (Ангел)

Благодаря,Марианка!

2019-10-09T13:23:15+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0