13 нояб. 2013 г., 12:24

Есен във Велико Търново...

601 0 2

 

 

Есен във Велико Търново...

                            

...А град ли е, или икона

и истина, или поверие,

но той виси пред нас на склона-

от Слънце, Есен и Мистерия

 

и го люлеят ветровете

с първичен усет към прекрасното,

от който даже и небето

навярно толкова е ясно!...

 

...А ние, девствено-порочни,

от хубостта му сме замаяни

и носим своя дар оброчен

пред зеленикавите камъни

 

на Вечността... За да измолим

за Любовта си късна: правото

над тия есенни сезони

със чувствата им не подправени...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...