25 окт. 2023 г., 19:28

Есенен пейзаж

802 0 0

Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти -
даде ми блясък за нови мечти.
Влюбих се в теб
и чувствата ми бяха споделени,
дори като есента - прекалено опиянени.
За жалост ти се промени,
отново стъклени бяха моите очи.
Тръгна си толкова бързо,
сърцето ми отново бе мъртво,
ала продължих да те обичам
и до ден днешен пак по теб тичам.
Може би беше грешното време - 
есента, когато природата умира
и заедно с нея всичко се помита.
Така и не приех края,
можех да правя опити отново до безкрая...
Получиха се - но не за дълго -
може би есента още гони ни
и заедно ли сме - застига ни,
отново помита ни...
Есенен пейзаж опитвам да рисувам,
но какво би бил той без теб -
с нетрайно мастило - все така блед.
Красиво капят листата от своя дом,
а моята душа търси за сетен път подслон,
но не кой да е - а точно твоят,
където мечтите и чувствата ми все още бродят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...