Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти -
даде ми блясък за нови мечти.
Влюбих се в теб
и чувствата ми бяха споделени,
дори като есента - прекалено опиянени.
За жалост ти се промени,
отново стъклени бяха моите очи.
Тръгна си толкова бързо, ...