7 июл. 2010 г., 07:38

Есенен полъх

720 0 1

Душата на заспало цвете

в есенни обятия през Октомври пада.

И нежно скрива се в пръстта,

под завивка шарена от листопада.

 

 

Ягодово сладко скрито в шкафа,

с нежен лепкав аромат,

пролетния спомен пак довява,

нежен като майски цвят.

 

 

Пеперудите отлитат надалече,

с птиците ще се завърнат те.

Хвърчило само в простора се рее,

далече от ръката на дете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъкмо се създава усещане за уют и във финала се появява една меланхолия. Есента е мрачен, но хубав сезон!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....