7 jul 2010, 7:38

Есенен полъх

  Poesía » Otra
719 0 1

Душата на заспало цвете

в есенни обятия през Октомври пада.

И нежно скрива се в пръстта,

под завивка шарена от листопада.

 

 

Ягодово сладко скрито в шкафа,

с нежен лепкав аромат,

пролетния спомен пак довява,

нежен като майски цвят.

 

 

Пеперудите отлитат надалече,

с птиците ще се завърнат те.

Хвърчило само в простора се рее,

далече от ръката на дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъкмо се създава усещане за уют и във финала се появява една меланхолия. Есента е мрачен, но хубав сезон!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...