7 jul 2010, 7:38

Есенен полъх

  Poesía » Otra
721 0 1

Душата на заспало цвете

в есенни обятия през Октомври пада.

И нежно скрива се в пръстта,

под завивка шарена от листопада.

 

 

Ягодово сладко скрито в шкафа,

с нежен лепкав аромат,

пролетния спомен пак довява,

нежен като майски цвят.

 

 

Пеперудите отлитат надалече,

с птиците ще се завърнат те.

Хвърчило само в простора се рее,

далече от ръката на дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъкмо се създава усещане за уют и във финала се появява една меланхолия. Есента е мрачен, но хубав сезон!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...