7 jul 2010, 7:38

Есенен полъх

  Poesía » Otra
724 0 1

Душата на заспало цвете

в есенни обятия през Октомври пада.

И нежно скрива се в пръстта,

под завивка шарена от листопада.

 

 

Ягодово сладко скрито в шкафа,

с нежен лепкав аромат,

пролетния спомен пак довява,

нежен като майски цвят.

 

 

Пеперудите отлитат надалече,

с птиците ще се завърнат те.

Хвърчило само в простора се рее,

далече от ръката на дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъкмо се създава усещане за уют и във финала се появява една меланхолия. Есента е мрачен, но хубав сезон!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...