7.07.2010 г., 7:38

Есенен полъх

716 0 1

Душата на заспало цвете

в есенни обятия през Октомври пада.

И нежно скрива се в пръстта,

под завивка шарена от листопада.

 

 

Ягодово сладко скрито в шкафа,

с нежен лепкав аромат,

пролетния спомен пак довява,

нежен като майски цвят.

 

 

Пеперудите отлитат надалече,

с птиците ще се завърнат те.

Хвърчило само в простора се рее,

далече от ръката на дете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъкмо се създава усещане за уют и във финала се появява една меланхолия. Есента е мрачен, но хубав сезон!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...