Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа,
с нежен лепкав аромат,
пролетния спомен пак довява,
нежен като майски цвят.
Пеперудите отлитат надалече,
с птиците ще се завърнат те.
Хвърчило само в простора се рее,
далече от ръката на дете.
© Миглена Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
