Есенен роман
__
Твойта липса не ми дава мира.
И забързва сърцето стократно.
Все те търся, но в глухите дири -
никой път не върви наобратно.
Като черно в крилото на сврака
пазя място в бял ден - да те мисля.
Листопаден сезон ще дочакам
във романа съдбовен - прелистена.
Разхвърча се до край епилогът.
По перото - начало предишно.
Мълчаливо си казах "ще мога".
И го хванах... за да те допиша...
---
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
