Mar 20, 2012, 4:06 PM

Есенен роман 

  Poetry » Love
858 0 6

 

__

 

 

Твойта липса не ми дава мира.
И забързва сърцето стократно.
Все те търся, но в глухите дири -
никой път не върви наобратно.

Като черно в крилото на сврака
пазя място в бял ден - да те мисля.
Листопаден сезон ще дочакам
във романа съдбовен - прелистена.

Разхвърча се до край епилогът.
По перото - начало предишно.
Мълчаливо си казах "ще мога".
И го хванах... за да те допиша...

 

---

 

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??