6 нояб. 2008 г., 11:46

Есенна Нощ...

1K 0 9

 

 

 

 

Есенна Нощ...

 

 

 

 

Треперят листата, от жълто заляти!

Улици мокри, покрити в цветно...

навънка е вечер и всичко е пусто!

И бухалът млъкнал, и хората вкъщи!

 

По улици празни дървета се веят,

в студа полумрачен клоните пеят!

Мъничка котка под прозорец мяуче,

от студената есен страх я е вече!

 

Сини отблясъци през прозорец надничат,

към нечие легло сънища тромаво тичат!

В такава  нощ да заспя аз не искам - не мога,

говоря още с красотота на тази природа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • яко браво
  • колко красив и нежен стих... Ти май чувстваш есента както и аз. А после не си била меланхоличка

    ...когато бях по-малък - спомням си - ме удряше една такава тъга за последните комари в унесената в тъжен есенен блян стая, не исках да ги убивам, исках да ми припомнят лятото... И това бяло небе направо ме съсипва, поне през първите дни.
  • Хареса ми!
  • Още един хубав стих!!!Поздравления!!!
  • Красота!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....