Nov 6, 2008, 11:46 AM

Есенна Нощ...

  Poetry » Other
997 0 9

 

 

 

 

Есенна Нощ...

 

 

 

 

Треперят листата, от жълто заляти!

Улици мокри, покрити в цветно...

навънка е вечер и всичко е пусто!

И бухалът млъкнал, и хората вкъщи!

 

По улици празни дървета се веят,

в студа полумрачен клоните пеят!

Мъничка котка под прозорец мяуче,

от студената есен страх я е вече!

 

Сини отблясъци през прозорец надничат,

към нечие легло сънища тромаво тичат!

В такава  нощ да заспя аз не искам - не мога,

говоря още с красотота на тази природа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • яко браво
  • колко красив и нежен стих... Ти май чувстваш есента както и аз. А после не си била меланхоличка

    ...когато бях по-малък - спомням си - ме удряше една такава тъга за последните комари в унесената в тъжен есенен блян стая, не исках да ги убивам, исках да ми припомнят лятото... И това бяло небе направо ме съсипва, поне през първите дни.
  • Хареса ми!
  • Още един хубав стих!!!Поздравления!!!
  • Красота!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...