6 nov 2008, 11:46

Есенна Нощ...

  Poesía » Otra
1K 0 9

 

 

 

 

Есенна Нощ...

 

 

 

 

Треперят листата, от жълто заляти!

Улици мокри, покрити в цветно...

навънка е вечер и всичко е пусто!

И бухалът млъкнал, и хората вкъщи!

 

По улици празни дървета се веят,

в студа полумрачен клоните пеят!

Мъничка котка под прозорец мяуче,

от студената есен страх я е вече!

 

Сини отблясъци през прозорец надничат,

към нечие легло сънища тромаво тичат!

В такава  нощ да заспя аз не искам - не мога,

говоря още с красотота на тази природа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • яко браво
  • колко красив и нежен стих... Ти май чувстваш есента както и аз. А после не си била меланхоличка

    ...когато бях по-малък - спомням си - ме удряше една такава тъга за последните комари в унесената в тъжен есенен блян стая, не исках да ги убивам, исках да ми припомнят лятото... И това бяло небе направо ме съсипва, поне през първите дни.
  • Хареса ми!
  • Още един хубав стих!!!Поздравления!!!
  • Красота!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...