22 окт. 2024 г., 10:38

Есенна песен

472 1 1

Отиде си лятото, идва пак есен,

лозите полюшват узрелия грозд,

а ние, понесли в сърцата си песен,

реколтата славим и сочния плод.

Художничка тя е, изпъстрила всичко

с безбройни нюанси, навсякъде тук,

а може би зимата вече е близо

и птиците бързо политат на юг.

Красива и морна, омайна и страстна,

обагрила храсти, дървета, цветя,

огряна с последната слънчева ласка,

прекрасна вълшебница е есента.

В сърцата ни влива емоции, радост

като енергиен и мощен заряд,

захлас и възхита събужда до лудост,

картина чудесна за стар и за млад.

Природата есенна опиянява,

първична и чиста с дъждове и мъгла,

сезонът пастелен в душите вселява

любов към Родината и таз земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...