Есенна песен
Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.
Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
