22.09.2019 г., 7:47 ч.
Есенна песен
Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.
Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, приятели! От сърце!
-
Душата млада...
Хубав оптимизъм...
Хареса ми. -
Прекрасен стих и страхотен финал!...
Браво, Наде!... -
Старите спомени са нашата житейска история.И младата душа го признава!
-
Името ти носи упование, Надежда!
Много ми хареса изповедното начало и оптимистичния финал!
Честит празник! -
Много е хубаво, Наде! Особено ми допадна финалът! Поздравявам те!
-
Душата щом е млада и есенната песен е красива! Подсвирквайки, оставяме надеждата на спомена, защото любовта зад ъгъла ни чака
Много образно си го измайсторила. Поздрави, Наде!
