Есенна песен
Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.
Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Благодаря, приятели! От сърце! -
генек (Георги Коновски)
Душата млада...
Хубав оптимизъм...
Хареса ми. -
Роби (Роберт)
Прекрасен стих и страхотен финал!...
Браво, Наде!... -
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
Старите спомени са нашата житейска история.И младата душа го признава! -
Ангелче13 (Паднал ангел)
Еха, важното е да сме оптимисти! Страхотен финал! Поздравявам те! -
Ranrozar (Стойчо Станев)
Името ти носи упование, Надежда!
Много ми хареса изповедното начало и оптимистичния финал!
Честит празник! -
anabel7 (Албена Димитрова)
Много е хубаво, Наде! Особено ми допадна финалът! Поздравявам те! -
mislitel (Георги Каменов)
Силен финал и хубав стих.
Поздравявам те. -
ИнаКалина (Красимира Чакърова)
Душата щом е млада и есенната песен е красива! Подсвирквайки, оставяме надеждата на спомена, защото любовта зад ъгъла ни чакаМного образно си го измайсторила. Поздрави, Наде!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.