Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.
Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
