Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18084
Sep 22, 2019, 7:47 AM

Есенна песен 

  Poetry » Other
418 6 7

Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.

 

Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.

 

Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, приятели! От сърце!
  • Душата млада...
    Хубав оптимизъм...
    Хареса ми.
  • Прекрасен стих и страхотен финал!...
    Браво, Наде!...
  • Старите спомени са нашата житейска история.И младата душа го признава!
  • Името ти носи упование, Надежда!
    Много ми хареса изповедното начало и оптимистичния финал!
    Честит празник!
  • Много е хубаво, Наде! Особено ми допадна финалът! Поздравявам те!
  • Душата щом е млада и есенната песен е красива! Подсвирквайки, оставяме надеждата на спомена, защото любовта зад ъгъла ни чака Много образно си го измайсторила. Поздрави, Наде!
Random works
: ??:??