Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам
и пак безмълвни нощи да ме съдят.
За бившите, а те са точно там,
където са поискали да бъдат.
Отивам си, подсвирквайки, пеша,
от есенни листа ще стъкна клада.
И може би отново ще сгреша,
но споменът е стар, душата млада.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
