10 дек. 2016 г., 23:52  

Есенна вълнà 

  Поэзия » Пейзажная
830 0 13

в памет на Пламен Ставрев

 

Боже мой, боже мой!

Все още тя е оцеляла!

Със силата на звезден прибой

иде любовта ми бяла!

 

Иде поредната вълна,

от чувства изтерзана –

обругана от мълва,

опазена в сърцето рана.

 

Ще доживее, може би,

сред пясъчните дюни…

Колко пъти се разби

в нощите безлунни?

 

Колко пъти, все така

носена от ветровете,

спираше в нозете на брега

и надеждата ѝ свети?

 

Но вече жадува покой!

И вае спомените бурни:

ту сънува летен зной,

ту е пепел, окована в урна...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??