Есенна вълнà
в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла!
Иде поредната вълна,
от чувства изтерзана –
обругана от мълва,
опазена в сърцето рана.
Ще доживее, може би,
сред пясъчните дюни…
Колко пъти се разби
в нощите безлунни?
Колко пъти, все така
носена от ветровете,
спираше в нозете на брега
и надеждата ѝ свети?
Но вече жадува покой!
И вае спомените бурни:
ту сънува летен зной,
ту е пепел, окована в урна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
