10.12.2016 г., 23:52 ч.  

Есенна вълнà 

  Поезия » Пейзажна
901 0 12

в памет на Пламен Ставрев

 

Боже мой, боже мой!

Все още тя е оцеляла!

Със силата на звезден прибой

иде любовта ми бяла!

 

Иде поредната вълна,

от чувства изтерзана –

обругана от мълва,

опазена в сърцето рана.

 

Ще доживее, може би,

сред пясъчните дюни…

Колко пъти се разби

в нощите безлунни?

 

Колко пъти, все така

носена от ветровете,

спираше в нозете на брега

и надеждата ѝ свети?

 

Но вече жадува покой!

И вае спомените бурни:

ту сънува летен зной,

ту е пепел, окована в урна...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??