Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Dec 10, 2016, 11:52 PM  

Есенна вълнà

1.1K 0 12

в памет на Пламен Ставрев

 

Боже мой, боже мой!

Все още тя е оцеляла!

Със силата на звезден прибой

иде любовта ми бяла!

 

Иде поредната вълна,

от чувства изтерзана –

обругана от мълва,

опазена в сърцето рана.

 

Ще доживее, може би,

сред пясъчните дюни…

Колко пъти се разби

в нощите безлунни?

 

Колко пъти, все така

носена от ветровете,

спираше в нозете на брега

и надеждата ѝ свети?

 

Но вече жадува покой!

И вае спомените бурни:

ту сънува летен зной,

ту е пепел, окована в урна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0