Dec 10, 2016, 11:52 PM  

Есенна вълнà 

  Poetry » Landscape
884 0 13

в памет на Пламен Ставрев

 

Боже мой, боже мой!

Все още тя е оцеляла!

Със силата на звезден прибой

иде любовта ми бяла!

 

Иде поредната вълна,

от чувства изтерзана –

обругана от мълва,

опазена в сърцето рана.

 

Ще доживее, може би,

сред пясъчните дюни…

Колко пъти се разби

в нощите безлунни?

 

Колко пъти, все така

носена от ветровете,

спираше в нозете на брега

и надеждата ѝ свети?

 

Но вече жадува покой!

И вае спомените бурни:

ту сънува летен зной,

ту е пепел, окована в урна...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??