Dec 10, 2016, 11:52 PM  

Есенна вълнà

1.1K 0 12

в памет на Пламен Ставрев

 

Боже мой, боже мой!

Все още тя е оцеляла!

Със силата на звезден прибой

иде любовта ми бяла!

 

Иде поредната вълна,

от чувства изтерзана –

обругана от мълва,

опазена в сърцето рана.

 

Ще доживее, може би,

сред пясъчните дюни…

Колко пъти се разби

в нощите безлунни?

 

Колко пъти, все така

носена от ветровете,

спираше в нозете на брега

и надеждата ѝ свети?

 

Но вече жадува покой!

И вае спомените бурни:

ту сънува летен зной,

ту е пепел, окована в урна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...