Есенни сълзи

изливат се навън,

отмиват минали тъги

по нереален сън.

Молитви плахи,

стон приглушен,

в тишината гръм

разтърсва този ден.

Боли душата нежна –

линее тялото в застой,

виелица излиза снежна,

вина не дава му покой.

Но ще изгрее синевата,

отново ще е красота и рай,

ще стихне бурята в сърцата

и на тъгата ми ще сложи край.

Ще се изчистят сетивата

от заблуда, страх и тежък път

и ще се лее по Земята

Любов и споделеност

тук, както и отвъд.

Прости ми, есен мила,

че си за мен тъй причудлива,

че не те приемам от душа,

а вечно лято искам аз да съхраня.

Че гоня птички, висини

и пеперуди, и мечти,

а твоите багри и сълзи

остават някак си встрани.

Ти, моя мила есен, 

прости ми и ме научи –

да бъде винаги в сърцето песен,

да те обичам и да пия твоите сълзи...