Nov 23, 2019, 10:43 PM

Есенни сълзи

883 0 0

Есенни сълзи

изливат се навън,

отмиват минали тъги

по нереален сън.

 

Молитви плахи,

стон приглушен,

в тишината гръм

разтърсва този ден.

 

Боли душата нежна –

линее тялото в застой,

виелица излиза снежна,

вина не дава му покой.

 

Но ще изгрее синевата,

отново ще е красота и рай,

ще стихне бурята в сърцата

и на тъгата ми ще сложи край.

 

Ще се изчистят сетивата

от заблуда, страх и тежък път

и ще се лее по Земята

Любов и споделеност

тук, както и отвъд.

 

Прости ми, есен мила,

че си за мен тъй причудлива,

че не те приемам от душа,

а вечно лято искам аз да съхраня.

 

Че гоня птички, висини

и пеперуди, и мечти,

а твоите багри и сълзи

остават някак си встрани.

 

Ти, моя мила есен, 

прости ми и ме научи –

да бъде винаги в сърцето песен,

да те обичам и да пия твоите сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Трендафилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...