23.11.2019 г., 22:43 ч.

Есенни сълзи 

  Поезия » Философска
458 0 0

Есенни сълзи

изливат се навън,

отмиват минали тъги

по нереален сън.

 

Молитви плахи,

стон приглушен,

в тишината гръм

разтърсва този ден.

 

Боли душата нежна –

линее тялото в застой,

виелица излиза снежна,

вина не дава му покой.

 

Но ще изгрее синевата,

отново ще е красота и рай,

ще стихне бурята в сърцата

и на тъгата ми ще сложи край.

 

Ще се изчистят сетивата

от заблуда, страх и тежък път

и ще се лее по Земята

Любов и споделеност

тук, както и отвъд.

 

Прости ми, есен мила,

че си за мен тъй причудлива,

че не те приемам от душа,

а вечно лято искам аз да съхраня.

 

Че гоня птички, висини

и пеперуди, и мечти,

а твоите багри и сълзи

остават някак си встрани.

 

Ти, моя мила есен, 

прости ми и ме научи –

да бъде винаги в сърцето песен,

да те обичам и да пия твоите сълзи...

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??